Всеки ден се докосваме до красиви и не чак толкова красиви неща. Всеки ден се спъваме, падаме, отупваме праха от себе си и ставаме, или поне си придаваме вид, че сме станали… И тъй като поезията е моето средство за бягство от чернилката в комина, наречен “ежедневие”, чета всеки ден, чета и се мая на “трайните душевни разстройства” на хората, които се крият зад строфите. Всеки ден се питам какво по дяволите им има и как им ги раждат главите такива едни … стихове … Като аматьор в областта, се обърнах към приятел, който споделя моите “страсти” от по-дълго време. Пожела да запази своята анонимност и се скри зад псевдонима си, но въпреки това не ми спести нищо друго!
Прочетете интервюто ми с Благонрава, за да надникнете в света на един от съвременните български творци. Прочетете, за да знаете … какво им има на тях – поетите!

“Казвам се Благонрава Слънчогледова или поне така ми се иска. Скоро гледах едно интервю на Ваня Щерева и тя каза нещо съотносимо и за мен: „Занимавам се с главата си, каквото е в нея го изкарвам под различна форма и се опитвам да достигне до повече хора”. Отглеждам си сайт – pisanici.com. Публикувам статии в едно от списанията за интериорни предложения в България, а също така и в сайт, прокламиращ здравословния начин на живот. Скучното … дипломиран юрист съм, работя като адвокатски сътрудник в развиваща се адвокатска кантора…  Аз съм поет по сърце и юрист по призвание… Имам котка и половинка… Светът ми е приветлив и усмихнат… заповядайте в него!”

1. Кои са предимствата на поезията пред прозата? Има ли недостатъци?

На лингвистично ниво поезията дава много повече възможности: да си замълчиш, да пофантазираш, да изметафорираш нещичко. Тя е като подредба за мисли, датник на емоция, парчета ред. Май това са… предимствата, недостатъците са, че е трудна за консумация, изисква тормоз за ума и не е особенно четяема в печатен вид.

2. Вазов се е отказал от съдийската професия. Работата в адвокатска кантора влияе ли на романтичната душа на поета?

Нещо като д-р Джекил и г-н Хайд се получава – шизофрения – но не,  не ми пречи, дори ме зарежда. Има поезия във всяка работа, а най–много в почивката от нея… Ако нямаше училище, кога щяха да ни бъдат ваканциите?!

3. Поетите раждат ли се такива, или стават поети впоследствие?

Питах майка ми, как се ражда поет – тя само се смее, може да не ме е родила или да не съм поет, може после да съм се ударила силно по тила… Сериозно – болката те прави поет, така мисля аз.

4. Кои са важните неща в живота през ириса на поета?

Важно е да умееш да правиш свят – неголям, интимен, семеен – свят, в който един нов човек да поиска да се роди, останалото губиш заедно с тялото си…

5. Как си обясняваш това, че големи имена от мъжкото съсловие на поетите са били гейове? /Шекспир, Дебелянов…/

Зависимостта е обратна и тръгва от отговора на горния въпрос – понеже поетите се раждат в болка, пък аналните удоволствия са доста болезнени… от там идват май нещата /смее се/.

6. За Яворов знаем, че е палил цигарата си от угарката на предишната. Кои са страстите на съвременния поет?

Аз го пробвах този вариант със цигарите … не пишех по–добре тогава, за жалост. Сега правя нещата, като че ли по–пораснало. Кръстих най–голямата си страст – Писаници и се потопих в нея.

7. Публикуваше в един от “комерсиалните” сайтове за съвременно българско творчество, но премахна акаунта си и направи свой блог. Защо? Има ли дискриминация сред поетите днес?

Понастоящем публикувам във същия този сайт, трябваше ми малко време и самочуствие, за да се върна обратно – сред хилядите му творци. Дискриминацията между поети е канибализъм – литературен и свиреп – това е хартиена завист, кой е издал, кой е прочетен, кой коментиран… Като цяло безсмислено!

8. Как категоризираш живота си до момента – екшън, романтична комедия, риалити или може би фантастичен ужас с елементи на мистерия?

Студентските ми години, категоризирам като онези филми на ужасите, в който винаги има тавани и котки, с примеси на сръбски народен фолклор. Сега – сапунка като цяло, турски тип, такава в която героините са с много широк ханш, главният герой е мустакат и намръщен, а сауднтрака – ужасен… Всичко обаче свършва добре и младите се обичат до края на живота си…

9. Има ли всеки съвременен поет свой идол от миналото? Кой е твоят?

Харесвам предимно съвремени писатели: Ваня Щерева, Захари Карабашлиев, Иво Сиромахов, а що се отнася до поети – Недялко Йорданов (любим), Шекспир (как можа да го цитираш в педалите, не знам??? ), чета и доста от „популярния сайт”, който презумираш по–горе.

10. Какво им има на поетите?

Страни същества са това поетите, но това, което най-отчетливо ги различава от другите, е способността им да виждат и усещат света в различна форма, цвят и дори аромат, те са поетичен ехограф на всичко, което ни заобикаля…

11. Имаш ли своя … 10-та муза?

Разбира се, че имам персонална муза, всяка сутрин се събуждам в близост до неговата буза и се радвам, че го има. Целувка по бузата, за музата :)

“И вярно пишат… както могат
поетите във прозата смирени…
но някак са по-тъжни и бездомни,
когато им отнемеш самотата.
В една секунда само си я спомних
и ето болка в стих и във отплата…”

Откъс от “Поетите са в прозата смирени”

Повече от Благонрава четете в Писаници


Popularity: 1% [?]