Когато излезе нов филм някои от вас директно отиват и го гледат на киното, други се ровят из IMDb и вярват на класацията, трети питат приятели, които вече са го гледали, за мнение. Синтезирайки всичко това най-сигурното, което ще получите, са всестранните коментари от плюс до минус безкрайност. Днешното ми предложение за филм не е от най-новите, но уви, едва снощи успях да го вместя в графика си.

Долу ще прочетете един от силните монолози във филма. Избрах него, за да си отговорите сами “Защо да го/да не го гледам?” :) Моето лично мнение: един хубав филм, изплувал от блатото на многото “плоски” ленти, които излязоха на скоро.

“Колко тежи животът ви? Представете си за секунда, че носите раница. Искам да почувствате презрамките на раменете си. Усещате ли ги?

Сега искам да я напълните с всички предмети, които имате в живота си. Започнете с малките неща, тези по рафтовете и чекмеджетата дрънкулките, колекциите си. Почувствайте тежестта на това, което слагате. Започнете да прибавяте по-големи неща – дрехи, уреди, лампи, чаршафи… телевизорът…

Раницата ще започне да става все по-тежка. А вие ставате по-големи. Диванът ви, леглото, кухненската маса. Натъпчете всичко вътре. Колата, слагайте я вътре. Домът ви, независимо дали е апартамент или къща с две спални. Искам да натъпчете всичко това в раницата.

Сега се опитайте да вървите. Доста е трудно, нали? Това е, което причиняваме на себе си ежедневно. Претоварваме се, докато вече не можем дори да помръднем. Да не се залъгваме… да се движиш значи да живееш. Сега ще подпаля раницата. Какво искате да извадите от нея?

Снимки? Снимките са за хора, които не могат да помнят. Пийте малко гинко билоба и оставете снимките да изгорят. Всъщност, оставете всичко да изгори и си представете утре да вървите без нищо.
Ободряващо е, нали?” …


Popularity: 1% [?]