А вие знаехте ли, че учените могат да ви върнат хименa? Да, да – правят нещо с една свинска ципа и ви я поставят … където трябва. Да, да … знам, че звучи ужасно, но … само се замислете … А дали следващият ви “първи път” ще бъде различен?

Искам учените да открият начин за връщане на невинността на всеки, който е стъпил на криво и по-изчерпателно казано … на всеки! Искам, когато ходя по Витошка да виждам как загрижените майки бършат с мокра кърпичка калните длани на непохватното си дете, а не разпродажбите и намалените парцалки от Турция, искам да се смея с цял глас в Южния парк, без да мисля с кое око ще ме погледнат околните – лявото или дясното, доброто или лошото. Искам всеки ден да е като днешния – слънчев и приветлив, независимо от времето навън. Искам … А какво искаш ти? Някой питал ли те е скоро?

Защо днес да не ми се случи нещо хубаво, защо не на мен?

“Всеки трябва да се усмихва!”(говоря на двете бразди между веждите ми). “Стига толкова хорска измет, тревоги, ангажименти, служебни мейли, курсови проекти … Стига! Днес ще се усмихвам и то не напук, а защото заслужавам!”

Ако пък ви е толкова непосилно, спомнете си как се разцепихте на ледената пързалка преди няколко месеца, спомнете си усмивката на вашия племенник, спомнете си за постановката от миналата събота, на която се разплакахте от смях, спомнете си как играехте на стражари и апаши пред блока. Какво? В офиса сте и не може току така да се усмихвате? Моля? “Ама какви са тея ‘ора, бе?!” Усмихнете се, точно както навсякъде ви е позволено да си тананикате на ум. Аз вече се усмихвам …

Усмихнете се и вие!

Лунапарк

Навън – виенско колело,
а вътре – блъскащи колички,
клоун във смешно облекло,
прокъсано от купидонови стрелички.

Навън – отново пълен маскарад,
а вътре – детско влакче -
натоварено със хорска смрад -
локомотивът ще заплаче.

Навън – кипяща слънчевата светлина,
а вътре – лъв със сведен поглед -
заключена под шатрата съдба
чества с писък на живота обред.

Ц.З.


Popularity: 2% [?]