Споделям с вас една снимка, която винаги е провокирала в мен смесени чувства, но като че ли надделява тъгата … Не знам … Направих я в старата част на Ловеч по пътя за крепостта. Една котка постоянно ходеше в краката ми и може би благодарение на нея видях падналите цветове … Трябва ли постоянно да се озъртаме, за да видим красотата около нас? Благодарение на мацата разбрах – НЕ – виждаме я винаги, когато тя е там – точно пред нас! :)


Popularity: 38% [?]