Едва бебе в блог-пространството в България, Бърборко е попивателна гъба на всичко ново и колкото и странно да ви звучи – все още се учи да говори. Прохожда обаче не толкова плахо и е на път да захвърли „паяка”. И понеже знаем, че човек е такъв, каквито са приятелите му (приемайте преносно за „приятел по блог”), се обърнахме за помощ към един от приятелите на бърборко.цом.

Пламен Петров

Пламен Петров

Пламен Петров се самоопределя като „Професионален аматьор”. Родом е от Враца, на 39 години, семеен, има син (да му е живо и здраво „отрочето”, както сам го нарича той!) . От десетина години има собствена фирма, чиято основна дейност е уебдизайнът. Занимава се с маркетинг, а амбициите му са в областта на книгоиздаването, интернет-порталите и др. Понастоящем е и горд блогър на Блогатство.

Пламен сподели с Бърборко кои са най-важните неща за един блог, напомни ни за самоцензурата и уважението между блогърите и за (всеобщо съжаление) манталитета на българина да мрази (без дори самичкия да знае защо). Прочетете за проекта „Блогопедия” и още интересни нещица в интервюто с Пламен…

1. ЗАЩО ИМАТЕ БЛОГ? КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО?

Дълго време аз самият гледах на блоговете като на нещо несериозно, но не съм от хората, които не си променят мнението, когато и обстоятелствата се променят. В един момент започнах да забелязвам все по-сериозни и интересни български блогове и да искам аз самият да участвам в този процес (не съм и от хората, които просто ще седят отстрани и ще наблюдават как нещата се случват).
Регистрирах домейна blogatstvo.com близо година и полвина преди блогът ми наистина да стане реалност – все отлагах създаването му за “някой друг ден”. До голяма степн катализатор на събитията стана SEO конференцията тази пролет. В нея участваха известни блогъри – като Огнян Младенов, например – и там за пореден път си дадох сметка, че да си блогър не значи само да имаш сайт от типа “Мило, дневниче” и че блогът е един силен информационен канал, чрез който можеш да заявиш позицията си по определени теми пред останалата част от света. Така се роди Блогатство.ком – с все още неясната идея, че в него ще пиша за темите, които най-много ме вълнуват: за успеха, за богатството, за личностното израстване…

2. КОЛКО ВРЕМЕ СЕДМИЧНО ОТДЕЛЯТЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО МУ?

Не съм си правил точна сметка (не си падам много по точните сметки, което принципно си е недостатък), но пиша в блога си почти всеки ден, а понякога и по 2-3 пъти на ден. Зависи от настроението…
Ако човек иска да бъде професионален блогър (каквото и да означава това), все пак е хубаво да има по-сериозно планиране – колко често ще пише и по кои теми. При мен нещата стават по-скоро импулсивно. Когато музата ми се настани в скута – тогава.

3. ИМА ЛИ РАЗЛИКА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ И ЧУЖДЕСТРАННИТЕ БЛОГОВЕ? КАКВА ИНФОРМАЦИЯ СПОДЕЛЯМЕ НИЕ?

Не мога да кажа, че съм проучвал сериозно и задълбочено този въпрос, но разлика има. В България има едно сериозно залитане по “хейтърски” блогове и публикации. Ако напишеш защо харесваш едно нещо, може и да се намерят 20-30 човека, които да го прочетат. Но ако напишеш защо мразиш – нещо или някого – гарантирани са ти поне 10-пъти повече читатели и коментари. Аз лично не харесвам тази тенденция, но тя въпреки това си съществува. Не само у нас, разбира се (по цял сят медиите продават на този принцип), но като че ли у нас тази омраза намира още по-блгодатна почва…

4. НАПОСЛЕДЪК СЕ НАБЛЮДАВА “МЕКСИКАНСКА ВЪЛНА” ОТ БЛОГОВЕ (КОГАТО 4-МА ИМАТ – ОЩЕ 10 СИ ПРАВЯТ). КАК СИ ГО ОБЯСНЯВАТЕ? НАИСТИНА ЛИ Е ФЕШЪН ДА СИ БЛОГЪР?

Определено да си блогър е вече нещо като мода. И това “наводнява пазара” с множество нескопосани и дори безсмислени блогове. Писанията от рода “Днес ме цепи главата” или “Снощи купонясахме много яко” едва ли ще променят с нещо света като цяло – но подобни блогове има с хиляди. Буквално…
Това неминуемо по някакъв начин “замърсява средата”, но в Интернет това си го имаше и преди блоговете – работа на интелигентния “читател” е сам да отсява плявата от зърното и сам да решава кои блогове си заслужава да бъдат следени и четени, а кои са само “начесване” на нечия егоистична “краста”…

5. БЛОГЪР СЕМЕЙСТВО ХРАНИ ЛИ?

Зависи. Неотдавна (на WebIT конференцията) чух една статистика, която наистина ме впечатли: в САЩ вече има повече блогъри, които реално се издържат от блоговете си, отколкото…адвокати. У нас все още не е така, има блогъри, които печелят по един или друг начин от тези си занимания, но все още са само единици…
Преди време пуснах в Блогатство една щура идея – да напишем съвместно книга за блогирането – и още 14 български блогъра (за моя огромна изненада) взеха, че ми “пристанаха” на акъла. Книгата – “Блогопедия” – се пише усилено в момента,  в нея ще има и един специален раздел точно по този въпрос – монетаризация или как да печелим от блога си. Препоръчвам на всички, които се интересуват от това (а и от блогирането по принцип) да очакват с трепет появяването на това интересно четиво на бял свят. Няма да чакат много дълго.

6. ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ЦЕНЗУРА ВЪРХУ СЪДЪРЖАНИЕТО В БЛОГОВЕТЕ?

Цензура – не. Самоцензура – задължително. Никак недолюбвам цензурата и цензурите (писал съм някои доста “пиперливи” публикации в блога си по този въпрос), но понякога човек сам трябва да си налага известни ограничения – според собствената си съвест и принципи.

7. БИХА ЛИ МОГЛИ БЛОГОВЕТЕ ДА ИЗМЕСТЯТ НОВИНАРСКИТЕ САЙТОВЕ?

Напълно – едва ли. Поне не скоро… Но вече има някаква симбиоза между тези два информационни канала (блогърите пишат за неща от новинарските сайтове – и обратно) и съм убеден, че за в бъдеще нещата ще станат още по-взаимнозависими. В крайна сметка, блогът не е нищо повече от една частна медиа. А  в “класическите” медии също някои са много добри, а други – средняшки.

8. ЩО ЗА ПТИЦИ СА БЛОГЪРИТЕ?

Не бих казал, че има някакъв общ портрет на блогъра, в който всички се вписват. Блогърите са много различни. И това е много хубаво.
Може би единствената обща черта е, че блогърите не обичат да са само “кибици” – те имат свое мнение и не се страхуват да го кажат пред света. Това разбира се в никакъв случай не означава, че да си блогър значи да си постоянна опозиция на всеки и всичко (макар че има и такива блогъри – и то доста четени).

9. НА КАКВО ТРЯБВА ДА ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА СВОЙ БЛОГ?

На много неща. Блогът – като вид уебсайт – си има немалко технически изисквания (тук ще ми е трудно да ги изброя всичките), елементи на дизайна и т.нар. “юзабилити” (usability). Има и специфични особености относно SEO оптимизацията и много други характеристики, които се отличават при “обикновения” сайт и при блога. Лично за мен обаче, номер едно винаги е било съдържанието (“Content is King!”) и вярвам че при равни други условия, именно качеството на съдържанието е най-важният компонент на качествения блог. Казано на прост език – това, което пишеш, трябва да е интересно на другите. Да се забавляват докато те четат…
Но още по-важно е ти да се забавляваш – докато го пишеш!

10. КАК ВРЕДЯТ СТАТИИТЕ ТИП COPY-PASTE? ИЛИ МОЖЕ БИ ПОМАГАТ …?

Да създаваш съдържание чрез copy-paste и да претендираш, че то е твое, авторско съдържание си е достойно за съжаление. Когато човек има талант и фантазия – може да “открадне” чужда мисъл и идея, но да я обогати с нещо свое и чак тогава да я публикува под собственото си име. Аз съм срещал мои авторски неща публикувани под чуждо име в други блогове и наистина мога само да съжалявам такива “автори”. Истината рано или късно изплува на повърхността. И тогава на някои хора им се налага да се червят…

11. ИМА ЛИ БЪДЕЩЕ БЛОГАТСТВО-ТО?

Мисля, че има. Дотолкова, доколкото хората се интересуват как да успеят в живота, как да го постигнат – по честен и некриминален начин – и кои са хората и идеите, които могат да ни улеснят или съкратят значително пътуването към крайната цел. Не се изживявам като гуру или крайна инстнация по тези въпроси – напротив. Аз самият също се уча докато пътувам в тази посока и моят блог не е нищо повече от един пътепис. А пътуването наистина си заслужава…

Искрени благодарности от Бърборко!


Popularity: 6% [?]